"Мойто рождение е било в лето от Христа 1828, в месеца октомврий, в Ново село" - с тази непренциозна бележка в ръкописаната от него "Книжица малая" Отец Матей Светопреображенски скромно заявява за себе си. Също толкова е скромен и ликът му, публикуван от Данаил Кацев-Бурски в книгата "Дякон Игнатий Васил Иванов Левски - живот и дела" и с нищо не подсказва огромното му любопитство към живота, енциклопедичните му познания и умения. Те сякаш са скрити в ония прословути дисаги, които никога не изпуска от ръка. Неотдавна Александър Алексиев откри в изхвърлен на боклука архив единствената засега оригинална снимка на Отец Матей Светопреображенски. Находката е публикувана в сп. "Минало"
Съратник на Георги Раковски, Васил Левски, Ангел Кънчев, Христо Караминков-Бунито и Стефан Стамболов Отче Матей е запомнен от съвременниците си не само като вещ в народните дела. Известността му се простира от билкар и народен лечител, книгоразпространител, писател и издател, основател на кооперации и читалища, селекционер на прословутите за времето си чушки-матейки до търсенето на вечен двигател и вдъхновител за изографисването на вечен календар.
Каквото и да кажем за Матей Светопреображенски, все ще пропуснем нещо - толкова са разнопосочни неговите интереси. Не можем да пропуснем обаче едно - неговото свободолюбие - неговата висша нравствена мяра за човещина и отдаденост за доброто на хората. "Каква полза, братя мои, ако казува някой, че вяра има, а дела - няма" - е обичал да наставлява Преображенеца и с тези думи ни разкрива философията и тайната на вечния двигател на историята. Затова никога не се е спирал, все нещо е вършел.
И трябва най-сетне да спрем с повод и без повод, да го наричаме къде гузно, къде снизходително - "един позабравен национален герой", защото всеки, който е допринесъл за просветата и напредъка на българския народ, е в единствената, първата редица на възрожденските ни будители и хуманисти.
“Вярвам, че признателният български народ ще почете паметта на този народен труженик, като му въздигне подобаващ паметник за назидание на младото ни поколение, защото Отец Матей бе втори Паисий за народа ни. Поклон пред паметта на подобни народни дейци! ” - възхищава му се друг негов съвременник - Петко Франгов. Нека се присъедним към почитта му, защото Отец Матей е жив светец в сърцата на хората. Поклон! (Румяна Николова)