Образец от текста:
—Току рекли нашите българи – развитие, развитие! Да се развиела
веднъж нашата България, че тогава щяла да успее във всичките си
работи. Ето тя веч отчасти се разви, че и цъфна. А нещо плод завърза
ли? Не, не можа. Завърза, но невк?сен. Питаш — защо да е невк?сен?
Нали всеки един плод, който е от добро дърво, трябва да е вкусен,
защо да е невк?сен? Въистина, от добро е дърво, но нали сте виждали
по планинските места пролетно време сливите като цъфнат и в някои
години, вместо сливи да завържат, те напротив – завързват рога
с червей вътре, за ядене не стават. Само децата ги ядат, още докато
не са застарели рогата, още докато са млади и червеи незавъдили.
Защото децата от вкус не проумяват, а като им понакиселява, чини
им се, че е сладко. Развитието от толкова години насам чакахме
и цъфтението му, а и плодовете му веч видяхме! Ние казахме по-напред
и пак ще повторим, че каквото и да стануват нашите българи — те
са си пак същите.
— Ей ги, нашите учители — като ходиха за науки по Европа, какъв
плод донесоха от тамо? Като са твърде много учили — преучили са
се вече, та не стават за нищо. Подготвяли са се да бъдат солта
на света, а те самите — останали безсолни и каква полза от тях
сега, а?
— И въистина, учението е най-добро, полезно и свято нещо. И не
учението нападам. А ония учители, които имат крив разум и учението
представят криво. Защото уж са учили, за да придобият още ум,
а те, колкото са имали и него са изгубили, та не могат да проумеят
званието, че са учители. На тях человеците поверяват най-драгоценното
си имане, най-безценното нещо – невръстните си деца, за да приемат
те от учителя първата си душевна храна, както приемат от майка
си млякото.
—Тя, науката, не е крива. Защото който прави ножове не е убиец,
а който ги употребява за убийство – той е убиец. |
